МастейраОстанките от тази тракийска крепост са разкрити при експедицията "Сакар'73", организирана от Института по тракология при БАН през 1973 г. Крепостта е построена върху продълговат рид, ограден от двете си страни от малки рекички. Крепостната стена е била откъм горната, достъпна част на рида, където най-вероятно земния насип е закривал останките от стената.
На другия бряг на реката, върху изразена височина са намерени останките от малък кастел, свързан с тракийската крепост посредством път, останки от който личат и понастоящем.
Крепостта се намира югоизточно от с. Младиново, в югозападните гънки на Сакар планина. С. Младиново отстои на 18 км североизточно от общинския център гр. Свиленград.
МаточинаОт крепостта Маточина е запазена само цитаделата (донжон, вътрешна крепост), чиито стени се издигат до 18 м над земята и представляват впечатляваща гледка. От външната крепост са останали незначителни следи. Развалините от цитаделата в днешния й вид се датират от ХІІ-ХІV в.
Някои автори смятат, че тук се е издигала известната крепост Букелон, споменавана по повод битката при Адрианопол между римляни и готи през 378 г., при която римляните са разгромени.
с.Маточина отстои на 30 км североизточно от гр. Свиленград, на десния бряг на напускащата тук страната р. Тунджа и съвсем близо до българо-турската граница.
ПалеокастроНамира се на високо връхче, на 2 км западно от Тополовград, в северните поли на планината Сакар. Останали са развалини от крепостната стена, както и разхвърляни камъни из околността. Предполага се, че крепостта е изградена още от траките и е подновявана от византийците и българите.
Скалите на Палеокастро крият една древна загадка - 150-те скални диска, изобразяващи Слънцето. Изображенията са на пръв поглед без определена подредба и последователност - с най-различен диаметър, едните са вдлъбнати, другите са изпъкнали, някои са на групи, а други - самотни.
Пътят за крепостта се отбива от шосето от гр. Тополовград-с. Хлябово, изкачва се, след което се спуска в дол. Оттук се вижда връхчето на което е разположена крепостта.
Младежко
Намира се на 50 км южно от гр. Бургас и на 38 км от гр. Малко Търново; 200 м. н.в. Разположено е в живописна местност близо до изворите на р. Младежка.
Под името Карамлък (Тъмна река) селото фигурира върху картата на Хайнрих Киперт от края на ХІХ век, а под името Тъмна река съществува от 1934 до 1958 г. След тази година е преименувано на Младежко в чест на младежите, построили шосето покрай течението на реката.
В района на селото има пещери, наречени “Леярниците”. Най-ранните материали за околностите датират от ранножелязната епоха (ХІІ-ХVІІІ в. пр.Хр.). Мегалитни паметници се намират югозападно от Младежко.
На 1.5 км западно е крепостта “Голямото кале” (една от най-големите тракийски и късноантични крепости в Странджа). В центъра й е разположена пещерата Калето, в която е открита керамика от късното Средновековие (ХІІ–ХІV век). Мястото е живописно заградено от каньоните на реките Близнашка и Евренозовска.
По времето на Балканските войни и след тях в селото се настаняват бежанци от Източна Тракия. Тук са запазени все още образци на т. нар. “шаронски къщи”, (строени от държавата за бежанците от Одринска Тракия).
Празникът на селото се отбелязва в деня на Голяма Богородица (28.08).
Голям Манастир
Поради стратегическата позиция на Манастирските възвишения в подножието на които е днешното село се предполага че във миналото са били изградени укрепления. От тях обаче до днес е запазена само част от крепостна стена под самия връх. До 1900 година за селището има много оскъдна информация. Основно остават предания от местните хора и легенди:
1. Легенда разказва, че под крепостта имало подземие, пълно със злато. Близо бил манастирът. От там започвало подземието. Мястото можело да се познае, кога вали дъжд. Там биели гръмотевиците... 2. От римско време, по епиграфски паметници, е известен голям селищен център - Додопара. За него се предполага, че се намира на Манастирските възвишения, в близост до с. Голям Манастир. 3. "... на Голямоманастирския връх било намерено гърне с около сто сребърни монети от времето на владетеля Лизимах, които са в селото...". Пътувания по България, акад. К. Иречек, София, 1947 В началото на 20 в. от селото попаднало в границите на България започва преселение на Гърци към беломорска тракия. Напуснатите къщи и плодородни ниви се заемат от Българи, основно преселници от Тракия. Предполага се че селището е получило името си благодарение на църква между върховете, от която са останали само няколко стени. Започва бурното развитие. Построени са училище, детска градина, централен площад, читалище с кино-салон, библиотека. Основният поминък е земеделието, добив на желязна руда, габро. Населението нараства до 1980 г. когато започва преселването на младите хора в големите градове. Селото обаче запазва своя облик въпреки затварянето на училището,и продължава да да е любимо място за почивка сред тишина и чист въздух.
Село Голям манастир под името Светулка е описано в романа на писателя Никола Инджов "Възречени от Манастър". То е мястото, където през 1925 г. се заселват бежанци от с.Манастир, Гюмюрджинско (Беломорска Тракия) по силата на спогодбата Моллов - Кафандарис, сключена според клаузите на Ньойския договор. На практика става размяна на българско и гръцко население. В тази история обаче има предпоставки от езотеричен характер, защото село Голям манастир е в подножието на Манастирските възвишения, а предишното село на днешните му жители - Манастир, Гюмюрджинско, според Никола Инджов е мястото, където е прекарал последните десет години от живота си патриарх Евтимий. Близостта трябва да се търси във връзка с легендарната Паория - средище на църкви и манастири в ранното средновековие,чието местонахождение според някои историци са именно Манастирските възвишения, а не Странджа планина. В Паория изгражда своята религиозна школа Григорий Синаит, тук се формират учителите на Патриарх Евтимий. Никола Инджов въз основа на проучвания на топонимията на с. Манастир, Гюмюрджинско, фолклора на бежанците, някои краеведски бележки /Илко Димитров/, стига до извода, че има народна памет за патриарх Евтимий в беломорското село. Писателят с художествени средства описва движението на православно българско и гръцко население по орбитата на Патриарх Евтимий между Голям манастир и Манастир, още повече, че последното село е било метох на Бачковския манастир, независим през епохата на турското робство поради принадлежността си към диоцеза на руско-грузинската църква, за който вече е доказано, че не е мястото с гроба на Патриарха. Тази своя хипотеза Никола Инджов развива и в студията си "Има народна памет за Патриарх Евтимий", публикувана в книгата му "Приписки към времето", ИК "Христо Ботев" 2005 г.
Други
Крепостта Драмица, вероятно край днешното село Драма; Йоаница край Елхово; Версиникия край Мелница; крепостта край днешното с. Каравелово и др. Изключително интересен и атрактивен е средновековният манастир край с. Воден, за който се предполага, че е мястото където е живял и творил Григорий Синаит, създателят на исихазма.
На другия бряг на реката, върху изразена височина са намерени останките от малък кастел, свързан с тракийската крепост посредством път, останки от който личат и понастоящем.
Крепостта се намира югоизточно от с. Младиново, в югозападните гънки на Сакар планина. С. Младиново отстои на 18 км североизточно от общинския център гр. Свиленград.
МаточинаОт крепостта Маточина е запазена само цитаделата (донжон, вътрешна крепост), чиито стени се издигат до 18 м над земята и представляват впечатляваща гледка. От външната крепост са останали незначителни следи. Развалините от цитаделата в днешния й вид се датират от ХІІ-ХІV в.
Някои автори смятат, че тук се е издигала известната крепост Букелон, споменавана по повод битката при Адрианопол между римляни и готи през 378 г., при която римляните са разгромени.
с.Маточина отстои на 30 км североизточно от гр. Свиленград, на десния бряг на напускащата тук страната р. Тунджа и съвсем близо до българо-турската граница.
ПалеокастроНамира се на високо връхче, на 2 км западно от Тополовград, в северните поли на планината Сакар. Останали са развалини от крепостната стена, както и разхвърляни камъни из околността. Предполага се, че крепостта е изградена още от траките и е подновявана от византийците и българите.
Скалите на Палеокастро крият една древна загадка - 150-те скални диска, изобразяващи Слънцето. Изображенията са на пръв поглед без определена подредба и последователност - с най-различен диаметър, едните са вдлъбнати, другите са изпъкнали, някои са на групи, а други - самотни.
Пътят за крепостта се отбива от шосето от гр. Тополовград-с. Хлябово, изкачва се, след което се спуска в дол. Оттук се вижда връхчето на което е разположена крепостта.
Младежко
Намира се на 50 км южно от гр. Бургас и на 38 км от гр. Малко Търново; 200 м. н.в. Разположено е в живописна местност близо до изворите на р. Младежка.
Под името Карамлък (Тъмна река) селото фигурира върху картата на Хайнрих Киперт от края на ХІХ век, а под името Тъмна река съществува от 1934 до 1958 г. След тази година е преименувано на Младежко в чест на младежите, построили шосето покрай течението на реката.
В района на селото има пещери, наречени “Леярниците”. Най-ранните материали за околностите датират от ранножелязната епоха (ХІІ-ХVІІІ в. пр.Хр.). Мегалитни паметници се намират югозападно от Младежко.
На 1.5 км западно е крепостта “Голямото кале” (една от най-големите тракийски и късноантични крепости в Странджа). В центъра й е разположена пещерата Калето, в която е открита керамика от късното Средновековие (ХІІ–ХІV век). Мястото е живописно заградено от каньоните на реките Близнашка и Евренозовска.
По времето на Балканските войни и след тях в селото се настаняват бежанци от Източна Тракия. Тук са запазени все още образци на т. нар. “шаронски къщи”, (строени от държавата за бежанците от Одринска Тракия).
Празникът на селото се отбелязва в деня на Голяма Богородица (28.08).
Голям Манастир
Поради стратегическата позиция на Манастирските възвишения в подножието на които е днешното село се предполага че във миналото са били изградени укрепления. От тях обаче до днес е запазена само част от крепостна стена под самия връх. До 1900 година за селището има много оскъдна информация. Основно остават предания от местните хора и легенди:
1. Легенда разказва, че под крепостта имало подземие, пълно със злато. Близо бил манастирът. От там започвало подземието. Мястото можело да се познае, кога вали дъжд. Там биели гръмотевиците... 2. От римско време, по епиграфски паметници, е известен голям селищен център - Додопара. За него се предполага, че се намира на Манастирските възвишения, в близост до с. Голям Манастир. 3. "... на Голямоманастирския връх било намерено гърне с около сто сребърни монети от времето на владетеля Лизимах, които са в селото...". Пътувания по България, акад. К. Иречек, София, 1947 В началото на 20 в. от селото попаднало в границите на България започва преселение на Гърци към беломорска тракия. Напуснатите къщи и плодородни ниви се заемат от Българи, основно преселници от Тракия. Предполага се че селището е получило името си благодарение на църква между върховете, от която са останали само няколко стени. Започва бурното развитие. Построени са училище, детска градина, централен площад, читалище с кино-салон, библиотека. Основният поминък е земеделието, добив на желязна руда, габро. Населението нараства до 1980 г. когато започва преселването на младите хора в големите градове. Селото обаче запазва своя облик въпреки затварянето на училището,и продължава да да е любимо място за почивка сред тишина и чист въздух.
Село Голям манастир под името Светулка е описано в романа на писателя Никола Инджов "Възречени от Манастър". То е мястото, където през 1925 г. се заселват бежанци от с.Манастир, Гюмюрджинско (Беломорска Тракия) по силата на спогодбата Моллов - Кафандарис, сключена според клаузите на Ньойския договор. На практика става размяна на българско и гръцко население. В тази история обаче има предпоставки от езотеричен характер, защото село Голям манастир е в подножието на Манастирските възвишения, а предишното село на днешните му жители - Манастир, Гюмюрджинско, според Никола Инджов е мястото, където е прекарал последните десет години от живота си патриарх Евтимий. Близостта трябва да се търси във връзка с легендарната Паория - средище на църкви и манастири в ранното средновековие,чието местонахождение според някои историци са именно Манастирските възвишения, а не Странджа планина. В Паория изгражда своята религиозна школа Григорий Синаит, тук се формират учителите на Патриарх Евтимий. Никола Инджов въз основа на проучвания на топонимията на с. Манастир, Гюмюрджинско, фолклора на бежанците, някои краеведски бележки /Илко Димитров/, стига до извода, че има народна памет за патриарх Евтимий в беломорското село. Писателят с художествени средства описва движението на православно българско и гръцко население по орбитата на Патриарх Евтимий между Голям манастир и Манастир, още повече, че последното село е било метох на Бачковския манастир, независим през епохата на турското робство поради принадлежността си към диоцеза на руско-грузинската църква, за който вече е доказано, че не е мястото с гроба на Патриарха. Тази своя хипотеза Никола Инджов развива и в студията си "Има народна памет за Патриарх Евтимий", публикувана в книгата му "Приписки към времето", ИК "Христо Ботев" 2005 г.
Други
Крепостта Драмица, вероятно край днешното село Драма; Йоаница край Елхово; Версиникия край Мелница; крепостта край днешното с. Каравелово и др. Изключително интересен и атрактивен е средновековният манастир край с. Воден, за който се предполага, че е мястото където е живял и творил Григорий Синаит, създателят на исихазма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар